Информационният портал! Новини от региона.
Районен съд – Дупница, под председателството на съдия Страхил Гошев, постанови мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лв. по отношение на Кольо Илиев и определи 10- дневен срок за внасяне на паричната гаранция, считано от днес. При непредставянето й в посочения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по- тежка мярка за неотклонение. Съдът остави без уважение искането на РП – Дупница за вземане по отношение на Кольо Илиев на най- тежката мярка - задържане под стража. При определяне вида на мярката, съдът отчита комплексно и задълбочено личността на обвиняемия и неговото чисто съдебно минало, тежестта на обвинението, което не е тежко престъпление, вида и размера на предвидените в закона за същото наказания, здравословното състояние на обвиняемия и възрастта му – 67 години, пише в мотивите на съдия Страхил Гошев. Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Кюстендил в тридневен срок. Собственикът на предприятието за преработка на отпадъци, от което тръгна огромният пожар миналото лято под магистрала “Струма”, е привлечен като обвиняем по досъдебно производство, за това че от неустановена дата до 05.02.2020 година, в землището на град Дупница е управлявал отпадъци от разнородни материали, с неустановен към момента вид и произход, не по установения ред и с това е създадена опасност за живота и здравето на другиго или са причинени немаловажни вреди на околната среда. Към момента Кольо Илиев е в болница. Това е втората мярка за неотклонение срещу него, след като скоро след пожара, Районният съд в Дупница отмени първата, в размер на 5 000 лева.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
Със силно ограничен обществен превоз ще останат жителите на двете най-малки дупнишки села, ако бъде удовлетворено искането на автобусните превозвачи за намаляване броя на курсовете. Вместо два пъти дневно както досега, автобусът до Крайни дол ще пътува два пъти седмично / в сряда и събота/. Живеещите в Грамаде също могат да разчитат на обществен транспорт само в двата дни,но, както е по действащия до 2021г. договор. По информация от кметския наместник на двете села Георги Петров, автобус до Грамаде въобще не пътува. Вместо село Каменик, последната му спирка е Блажиево, откъдето жителите на Грамаде са принудени да се придвижват пешком. В общината обаче не знаят за това и твърдят, че не разполагат с нито един сигнал за неизпълнение на разписанието. Мотивите на превозваческите фирми, изложени в заявление за промяна в броя курсове, са свързани с “почти нулев пътникопоток”. От общината не отговориха на запитването ни, какъв е размерът на допълнителната субсидия, която превозвачите по т.нар. нерентабилни линии, получават от държавния бюджет, за да осигуряват на гражданите правото на обществен превоз. Съгласно Наредбата на Министерство на финансите обаче, чрез нея се компенсират именно намалените приходи на автобусните фирми с курсове до населени места, които са най-отдалечени от общинския център, каквито са Крайни дол и Грамаде. И в двете села официално са регистрирани по 25 души, но реално жителите са три пъти повече, особено през пролетните и летните месеци. И в момента, автобусните курсове са нередовни, а хората често остават по спирките без никаква информация. Шофьорите плащат пътуване с таксиметров автомобил на двама или трима пътници ат Дупница за Крайни дол, за да не изпълнят курса си до селото, което е само на 4 километра от последната им спирка в село Джерман. Дори и в студените зимни дни, предимно възрастните хора са принудени да ходят по 2 километра пеша до разклона на главен път Е-79, където разчитат на някой от преминаващите автобуси да ги качи, за да отидат в града на лекар, до аптеката или на пазар. В двете села няма магазини за хранителни стоки, от години не идва и лекар. Кметският наместник Георги Петров, който е против намерението за намаляване на курсовете, многократно е сигнализирал до общината за своеволията на превозвачите, които не изпълняват договорните си задължения и според него досега са им налагани и глоби. Местните недоумяват защо управляващите не ги третират равнопоставено с жителите на големите села, лишавайки ги от едно от основните им права, а именно от правото на обществен превоз, което би трябвало местните управи да гарантират на всеки от жителите и какви мерки предприемат, за да подобрят инфраструктурата, комуникациите, социалните и здравни услуги, за да не ги напуснат и малкото хора, останали да живеят там. В същото време община Дупница декларира, че е длъжник на населението в селата и заяви подобряването на качеството на живот там за свой приоритет през настоящия мандат. На практика, най-често възрастните и болните хора в малките села са дискриминирани и поради факта, че нямат достъп до институциите, за да ги запознаят с проблемите си и да настояват за решаването им. Според отговора, който Dupnicanews.EU получи от община Дупница, последната дума по казуса ще има Общинският съвет. Той трябва да реши дали превозвачите имат право в поставения ултиматум – по-големи компенсации от държавата за т.нар. нерентабилни курсове или максимално ограничаване на обществения превоз в най-малките и отдалечени от общинския център села.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
73-годишна пешеходка е пострадала при пътен инцидент в дупнишкото село Яхиново. Инцидентът е възникнал на 7 февруари. Възрастната жена е била блъсната от сметопочистващ автомобил в момент, в който се е подхлъзнала на заледеното пътно платно. Пострадалата е със счупена ключица. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Дупница.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
Изграждането на граничен контролно-пропускателен пункт Трекляно – село Извор /Сърбия/ предлага народният представител от БСП за Кюстендилска област д-р Иван Ибришимов. Въпросът той постави заедно с депутата Георги Йорданов към министъра на външните работи Екатерина Захариева на последния парламентарен контрол. Инициативата на дупнишкия депутат е факт след потърсено съдействие както на наши сънародници, живеещи в Босилеград, така и от жители на граничната със Сърбия община Трекляно. “Разстоянието от София до Трекляно е 70 км плюс още 10 км до Босилеград – общо 80 км е пътят от столицата до Босилеград. В същото време от София до Кюстендил през действащия ГКПП Отоманци е над 100 км. От страна на Сърбия има изграден нов път до границата, а от Трекляно до границата има 10км асфалт и 500 метра черен път, който трябва да се изгради, за да има абсолютно готово трасе за преминаване. Международният пътникопоток е важен, но по-важни са и възможностите за пътуване на жителите на двете общини. Има цели родове от двете страни на границата, но за да се срещнат помежду си, хората за да отидат от Трекляно до Босилеград пътуват над 100 км – през Драговищица и КПП – Отоманци. Такъв пункт ще даде икономически тласък на района, защото община Трекяно е най-малката в България, има чудесна природа, но е откъсната от цивилизацията поради липсата на комунакиции. Затова считам, че с тази инвестиция ще се подпомогнат икономиката и туризма в този изостанал район. Немаловажно е и улеснението за хората от Трекляно, които споделят с мен, че за да заредят колата си трябва да пътуват до Кюстендил 40 км. Една бензиностанция или магазин за хранителни стоки също ги бъде от значителна полза и ще създаде ралботни места, да не говорим за достъпа на наши сънародници от Босилеград до централната част на България – за образование, здравеопазване, търговия и туризъм”, изтъкна от трибуната на Народното събрание д-р Иван Ибришимов. От отговора на министър Захариева стана ясно, че МвнР на този етап не счита, че изграждането на ГКПП Трекляно – Извор ще подобри връзката на българите от Босилеград нито със София, нито с Кюстендил и смята, че пътуването през пунктовете Отоманци и Рибарци е по-удобно за тях. Работи се и по обособяването на два нови гранични пункта със Сърбия: Салаш - Ново корито и Петачинци – Банкя, за които вече има подписани споразумения между България и Сърбия. Въпреки това, ако останалите държавни органи като МВР, МРРБ и МФ подемат такава инициатива, външното министерство би оказало съдействие.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
