Информационният портал! Новини от региона.

30 Март 2021

РЗИ - Кюстендил осигурява от 01.04.2021 г. зелени коридори за имунизации на всички желаещи (само с ваксина „Астра Зенека“) в следните ваксинационни пунктове:

1. РЗИ Кюстендил – Имунизационен кабинет в гр. Кюстендил, кв. „Румена войвода”, ул. „Тинтява”, работно време: всеки ден от 09,00 ч. до 15,00 ч., телефон за записване – 078 558 202.

1. РЗИ Кюстендил – Имунизационен кабинет в гр. Дупница, ул. „Велико Търново” №1, работно време: всеки работен ден от 09,00 ч. до 15,00 ч., почивни дни, събота и неделя от 10,00 ч. до 13,00 ч., телефони за записване – 0885116130 и 0886560481.

1. РЗИ Кюстендил – Имунизационен кабинет в гр. Бобов дол, ул. „Димитър Благоев” №16, работно време: всеки работен ден от 09,00 ч. до 16,00 ч., телефони за записване – 0878302544 и 0888698894.

 

30 Март 2021

Обучение на ангажираните в организацията на изборния процес на 4 април се провежда днес и утре (30 и 31 март) в община Дупница. В Заседателната зала на общината присъствено ще се обучават ръководствата на секционните комисии – председатели, зам.-председатели и секретари. Началните часове са 15 и 17ч., а обучители са Мария Чочова, Десислава Стоянова и Мария Чомакова от РИК – Кюстендил. Обучението на останалите членовете на комисии ще се провежда онлайн от 18ч. днес и утре. Общият брой на включените в комисии в община Дупница е 623-ма, разпределени в 75 секции. Все още няма подадени заявления за гласуване с подвижна урна от граждани под карантина. Срокът е до 31 март. След изтичането му, карантинираните също ще могат да гласуват в домовете си, ако поне 10 души са заявили желание в общината. В края на седмицата ще стане ясно дали в ковид отделенията на двете болници ще се формират изборни секции, предвид високия брой хоспитализирани пациенти.

 

 

Dupnicanews.EU

 

 

 

 

{jcomments off}

 

29 Март 2021

РУМЕН ГЕОРГИЕВ е роден във Враца. Има две висши образования - агроном и икономист. Народен представител от "БСП за България" в 44-тото НС. Член на парламентарната Комисия по земеделието и храните и на Комисията по околната среда и водите. Председател на Клуба на аграрниците социалисти. Известен е с битките, които води в Народното събрание, в защита на дребните и средните земеделски производители и животновъди, отстоявайки националните интереси в земеделието. Водач на листата на БСП за 10-ти МИР Кюстендил.

 

- Въпреки евромилиардите нашето земеделие е неконкурентно. Защо, господин Георгиев?

- За поредна година управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" не смятат, че трябва да се  разглежда и приема от Народното събрание най-важният доклад за състоянието и развитието на земеделието в България, който определя аграрната и продоволствената политика. Приема се от Министерския съвет и се скрива в чекмеджетата. Продоволствената политика е елемент на националната сигурност.

Откакто България е член на ЕС от 2007 г., в земеделието у нас са влезли над 30 милиарда лева. При тези огромни средства е логично брутната добавена стойност в земеделието да върви нагоре спрямо БВП. Вместо това, посоката е обратна - надолу. В последния аграрен доклад за 2019 г. брутната добавена стойност е 3,8%. Нали разбирате за какви кражби, източване и неефективно земеделие става въпрос!

При проведено международно изследване от 106 държави България заема 50-о място по продоволствен индекс. Последни сме и в ЕС. По използвана земеделска площ страната ни е с най-много декари на човек от населението в Евросъюза - над 7 дка. Холандия например е с 1,1 дка, но ефективността, брутната стойност от този декар там е 1460 евро, а у нас - 80-85 евро. Това означава сбъркана, грешна аграрна политика на управляващите.

 

- Ядем вносни плодове, зеленчуци, месо... Може ли родното земеделие да ни изхранва, както преди години?

- Българската земя може и трябва да изхранва българското население с чиста и здравословна храна. До 1989 г. не само задоволявахме нуждите на нашето население с прясна и преработена храна, но хранехме и половин Европа. Сега не можем да изхраним нацията си. Между 40 и 95% варира вносът при различните храни. Нарушена е продоволствената сигурност, влошени са условията за производство и България внася храни с висока добавена стойност. Липсва ефективен контрол по веригата суровина - краен потребителски продукт.

 

- Един от приоритетите на БСП е развитието на земеделието. Как ще го реализирате?

- Корнелия Нинова изведе земеделието като приоритет и за партията, и за страната. Досега земеделието като политика бе забравено и заради това стигнахме до тези плачевни резултати. С директните плащания от 2007 г. се промени структурата на нашето земеделие. Днес страната ни произвежда основно зърно и маслодайни култури, но не развива интензивното земеделие с висока добавена стойност. Производството ни е монокултурно, вместо да имаме развито овощарство, зеленчукопроизводство и животновъдство.

България се превърна в суровинен придатък на ЕС и на съседните държави. Годишно изнасяме 6,5-7 милиона тона зърно, а ни се връща преработено с добавена стойност под формата на храни. Това е изключително грешна политика.

В нашата предизборна програма залагаме възстановяване и развитие на онези интензивни сектори, при които икономическият ефект е с добавена стойност и висока трудова заетост - зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство, пчеларство, оранжерийно производство, разсадници. БСП предлага държавно финансиране в хранително-вкусовата промишленост по веригата суровина - краен потребителски продукт. Крайно наложително е и възстановяването на напоителните системи.

Проблемът с поземлените отношения също трябва да бъде решен. През 2017 г. Европейският парламент прие резолюция относно концентрацията и достъпа до земеделска земя. Докладът се отнасяше за България, Унгария, Литва и още няколко бивши соцдържави, в които огромни плодородни площи се обработват от крупни арендатори - т.нар. агроолигарси. Те усвояват огромна част от субсидиите, повечето от тях не спазват агроекологичните норми и увреждат почвеното здраве. За това предлагаме да бъде въведен електронен поземлен регистър. Субсидиите трябва да стигнат и до малките, реалните производители. Това ще стане с преформатиране на аграрната политика, чрез специални програми и пренастройване на схемите за подпомагане.

Искаме одит на всяко евро! Решението е строг контрол, дигитализация и цифровизация. За каква българска държавна аграрна политика говорим, след като преди дни имаше репортаж как български картофопроизводител изхвърля продукцията си в реката, защото не е конкурентоспособен спрямо френските, полските и др. производители, които получават в пъти по-високи субсидии. Още един пример - с приетите промени в Закона за пчеларството управляващите ще унищожат малките пчелари със задължението да се регистрират като животновъден обект. Това са ненужни и непосилни условия за пчеларите и ще доведат до свиване на сектора.

 

- Как БСП ще подкрепи българските производители?

- Записали сме в нашата програма защита на родното производство. Още през 2017 г. парламентарната група на БСП внесе предложение за промяна в Закона за храните, за да защитим производителите на плодове, зеленчуци, месо, мляко, като определен процент от асортимента на хранителните вериги да е родно производство. Търговските веригите веднага се противопоставиха, че не било пазарно, не било по правилата на ЕС и т.н. Управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" тогава подкрепиха веригите и внесоха закона за нотификация в Европейската комисия. БСП е за категорична държавна защита и подкрепа на българските земеделски производители, защита на родното производство, защита на вкусовите качества на българската продукция. Предвиждаме финансиране и изграждане на държавни преработвателни предприятия, които да изкупуват и преработват българската продукция. Схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" трябва да се реализират само с български продукти.

 

- Какви са проблемите на земеделските производители в Кюстендил?

- В началото на февруари зададох въпрос към земеделския министър Десислава Танева за политиката по отношение на овощарството в област Кюстендил. Почти месец по-късно тя отговори, че подадените проектни предложения в област Кюстендил по най-атрактивните и масови подмерки от ПРСР - 4.1, 4.2, 6.1 и 6.3, са по-малко от средното за страната. От около 5800 сключени договора по тези подмерки само 156 са в област Кюстендил, което е 2,7%. Това е районът с едни от най-добрите почвено-климатични условия за овощарство не само в България, но и в цяла Европа. Навремето в региона са произвеждани 80-85 хиляди тона ябълки, а сега - 40-44 хиляди тона в цяла България. През 1970 г. на изложението "Експо" в Осака, Япония, кюстендилските череши са получили сертификат за най-високи вкусови качества в света. Основен проблем са ниските изкупни цени. Черешопроизводителите са принудени да продават под себестойност, фалират и, вместо да развиват земеделие у нас, мият чинии в Германия. Хората отчаяно търсят помощ. Подпомагането по схемите за овощарство трябва да стигне до районите, които имат климатични дадености и традиции, какъвто е Кюстендил с производството на череши, ябълки, сини сливи и др. С държавно финансиране трябва да се изгради сигурна система за изкупуване и преработка на продукцията.

 

- Някои ще кажат, че това е отживелица от социализма.

- Нищо подобно. Има го в Румъния, Унгария, Гърция и др. Там са защитени и държавните интереси, и тези на производителите. У нас е обратното. България трябва да се възползва от новите европейски политически насоки, свързани със Зелената сделка, стратегията "От фермата до трапезата" и бъдещата Обща селскостопанска политика за чиста, здравословна, питателна и достъпна храна, устойчивост на хранителните системи и защита на дребните и средните земеделски производители. Ще бъдат необходими инвестиции в климатично интелигентно земеделие. Земеделие, което ще позволи на България да се възползва в най-голяма степен от своя огромен земеделски потенциал. БСП е единствената партия, която има и историческите корени, и политическия опит, и смелостта да поеме отговорност за бъдещето на обикновените хора в България.

 

 

 

Купуването и продаването на гласове са престъпления.

 

 

 

 

{jcomments off}