Финансова помощ в размер на 1,5 млн. лв. ще получи до дни Община Дупница от Министерство на финансите, съобщи кметът Методи Чимев. Предоставянето на средствата е одобрени с решение на Министерски съвет, а осигуряването им е възможно чрез икономии на разходите от републиканския бюджет. Освен Дупница, още 15 общини ще бъдат стимулирани с финансова помощ от държавата. Сред тях са Благоевград, Белоградчик, Каспичан, Иваново, Дулово, Варна, Видин Ботевград, Рила и др. Между всички тях ще бъдат разпределени общо 16 499 300 лв. В част от общините местните управи ще насочат средствата за финансиране на социално значими инфраструктурни обекти, а други, като Дупница, за разплащане на просрочени задължения. Парите ще бъдат използвани за намаляване на задълженията ни за капиталови разходи, коментира градоначалникът. Той подчерта, че при определянето на общините, между които да бъдат разпределени средствата, е отчетена и финансовата политика и дисциплина, въведени от настоящата местна управа.

Димитринка Симеонова

Софийската фирма “Браво инвестмънт” пое внедряването на нов софтуер за администриране на местните данъци и такси в Община Дупница, съобщи зам.-кметът по стопанските дейности Олга Китанова, която председателства конкурсната комисия. За услугата кметството ще плати 30 000 лв. без ДДС, при цена за поддръжка на продукта в извънгаранционния период в размер 15 000 лв. без ДДС. Компанията е предпочетена след надпревара с още две фирми, чиито ценови оферти бяха по-ниски - “Технология” ЕОД към Технически университет-София и “Информационно обслужване”. Припомняме, че целта на прилагането на нов продукт за обслужване на дейността е улесняване, както на гражданите, така и на общинската администрация. Новата система ще осигури автоматични връзки с останалите институции, което ще повиши събираемостта на местните данъци и такси.

Димитринка Симеонова

 

Навръх рождения ден на легендата на българското кино Невена Коканова, кметският екип на Дупница спази обещанието си и започна монтирането на 4 колонни климатика в местния драматичен театър, носещ нейното име. Това е единственият вариант за отопление на театралния салон, след като процедурни затруднения бавят осигуреното чрез Националния доверителен екофонд финансиране за ремонт. В проекта се предвиждаше въвеждане на енергоспестяващи мерки. Техниката ще бъде монтирана до края на утрешния ден, с помощта на служители от общината и техническия персонал на театъра, обясни зам.-кметът по социалните дейности Крум Милев. През идващите почивни дни климатиците ще работят непрекъснато, за да отоплят салона до 17 декември, когато започват мероприятията в коледната програма на кметството. На 19 декември, сряда, дупничани ще гледат представлението „Какво стана снощи”, с участието на гост-звездата Латинка Петрова. Климатиците струват общо около 8 хиляди лева, които ще бъдат изплатени разсрочено от общината. Те ще решат дългогодишния проблем с отоплението на дупнишкия театър през целия зимен сезон, заради липсата на което гражданите бяха лишени от множество културни изяви.

Изабелла Соколова

 

Екип от археолози от Националния археологически институт, ръководен от д-р Светла Петрова се натъкна на праисторическо селище в землището на дупнишкото село Червен брег. Находки, датиращи от праисторическата, античната и късноантичната екоха, както и Средновековието са открити в района на Червен брег, Яхиново и Крайници при теренно обхождане, извършено през последните десет дни, обяви д-р Светла Петрова по време на кръгла маса на тема “Културно-историческото наследство в Дупнишкия край”, организирана от Община Дупница. Наред с праисторическото селище, за което е доказано, че е унаследено от късно антично, археолозите са открили общо 28 археологически обекта - могилни некрополи, самостоятелни могили, античен храм и гробница. Презентацията “Християнските култови паметници в Дупнишкия край – село Червен брег” бе представена по време на форума. В него участваха представители на Общинския исторически музей, Национален исторически музей-София, отец Костадин, който служи в село Червен брег и общественикът Евгени Марушев, които първи насочиха вниманието към наличието на археологически находки в района.

Димитринка Симеонова