
Земеделци от Дупнишкия край почетоха днес паметта на участниците в сраженията след Деветоюнския преврат през 1923г. В местността Крушовица край Бинека, 97 години от кървавите юнски дни, когато чрез военен преврат е свалено от власт демократично избраното правителство на Александър Стамболийски, отбелязаха заедно членове на земеделските дружби от Дупница, Големо село, Благоевград, Червен брег, Яхиново и Крайници. Възпоменанието се организира традиционно на 9 юни от “Народен съюз” - Дупница и регионалния лидер Вергил Кацов. Той благодари на всички съмишленици, които почитат делото на предците си и отправи апел заедно да пазят историята и да я предават на бъдещите поколения, за да не повтарят грешките й. Гост на събитието беше и председателят на националното ръководство на “Народен съюз” Румен Йончев. “Важно е да не забравяме историята. По-важен е обаче съвременният опит за очерняне на земеделското движение, а именно опитът да се внуши, че превратът може да бъде път към демокрацията. Всъщност от 9 юни започват всички проблеми пред българската демокрация, затова е време тази страница от историята най-накрая да бъде прочетена грамотно. Земеделското е първото народно, масово и демократично избрано правителство в страната, а следващото слага началото на серия от насилия, които продължават до след 9 септември 1944г. Земеделското движение е живо и ние тук сме доказателството. Искаме в бъдеще да работим за демокрацията на България и наш дълг е да я пазим. Убеден съм, че с хора като вас ще успеем”, каза Румен Йончев.


За динамиката на събитията в дните след Деветоюнския преврат и участието на земеделците от Дупнишкия регион в тях разказа директорът на Историческия музей Анелия Геренска. “Почти столетие ни дели от трагичните юнски дни на 1923г., останали в новата ни история като Деветоюнски преврат. Историците все още изясняват и анализират тези събития. Веднага след преврата, земеделските дружби в района се организират от местните кметове, събират се отряди в Горно поле, Яхиново, Червен брег, Дяково, Тополница и Джерман. В Рила се формира отряд, който тръгва по Бели път. Най-голяма е организацията в Разметаница, която е и най-активна в отпора – около 200 души отряд със сборен пункт село Долистово. Повечето от участниците са работници от мини Бобов дол, които тръгват на въоръжена съпротива. Оказва се обаче, че оръжието им е било обезопасено предварително и всъщност голяма част от тях остават невъоръжени. Въпреки това настъпват към Крушовица, Дренов дол и Бинека, а не към града, решавайки да изчакват 10 юни. В това време в гарнизона в града са дошли военни подкрепления от София и командирът дава заповед за битка срещу земеделците. На хълма на Бинека отрядът на земеделците вече е заел височината, на другия хълм са военните части. След няколко часа престрелки, патроните на земеделците свършват, а голяма част от войниците се оказват съселяни, братя и синове на онези от другата страна и с викове се предупреждават да спрат сражението, защото се избиват взаимно. Да се поклоним пред паметта на предците ни и пред тези, които отстъпиха мъдро, за да не хвърлят България в една гражданска и братоубийствена война”, каза Анелия Геренска, която сподели, че нейни родственици са били участници в сраженията и е емоционално свързана с това събитие. Директорът на музея припомни още, че местните земеделци стават обект на изключителни репресии, които започват още на 11 юни – повече от 300 души, участници в събитията са арестувани за повече 2 месеца, а впоследствие получават различни присъди от Кюстендилския окръжен съд – ръководителите на дружбите между 5 и 8 години затвор, а по-голяма част от участниците – по 2 години. Днешните последователи на земеделците от 1923г. се поклониха пред съмишлениците си като поднесоха цветя и венци на паметната плоча в местността Крушовица и запазиха едноминутно мълчание в знак на почит.

Dupnicanews.EU
{jcomments off}