Дупница доживя нов бунт. След прословутите дупнишки барикади, които свалиха цяло правителство. Едни млади хора надигнаха глас срещу бездействието на избраната от тях местна власт и поискаха да живеят нормално. До тях застанаха много дупничани, на които явно вече им е писнало нито управниците, нито опозицията да се интересуват от “дребните” им проблеми. Отначало повод за бунта, организиран в социалната мрежа, бяха дупките. Много скоро обаче, призивът за “оправянето” им беше изместен от искане за оставка. И тук “гневните млади хора” сбъркаха. Не че не трябва да искат оставки, основания за тях има предостатъчно, но искането бе мотивирано повърхностно, звучеше безпомощно от самото начало... Затова пък бе подкрепено от панаирджийска гюрултия, нетърпящ възражение тон и абсолютна убеденост, че гневът е достатъчен, за да се постигне промяна. Организаторите отрязаха и осъдиха както всяко малко по-различно мнение за формата на протеста, да не говорим за съдържанието на т.нар. искания, уплашиха се и от публично заявени форми на обществена подкрепа, за да не ги обвинят в партийност... Постигнаха обратното. Обвиниха ги. Защото избраха да избягат от диалога и вместо да заложат на съдържанието, заложиха на формата. Събралите се на площада в уречения час петдесетина души /100 със зяпачите от близките пейки/ надуха вувузелите, които заглушиха думите. Избраха да се държат като футболна агитка, вместо като протестиращи граждани, които отстояват правата си и загубиха. Затова пък тези, срещу които бе насочен протеста, спечелиха. Съвсем логично, на хаоса и виковете, те противопоставиха желанието за диалог. С ясното съзнание, че от него нищо няма да произлезе, че е само отлагане на проблемите, че нямат ресурс, нито воля да ги решат...Срещу тях нямаше аргументи, не се предлагаха решения, не се обсъждаха варианти. Имаше само шум и няколко изплашени деца, държащи листчета, блъснати в ръцете им от родителите, с думите “Срам за Дупница”. Ами срамно е. Срамно е да свириш и крещиш в лицето на някого, който е дошъл да разговаря, какъвто и да е той, още по-срамно е да учиш децата си, че крясъците и вувузелите са по-силни от думите. Затова и организаторите получиха такъв отговор от управниците : “Говорете, не свиркайте”. И тъй като местен партиен лидер вече припозна участниците в протеста като техни симпатизанти и членове, очакваме бъдещата посока на “гневните млади хора” да бъде по-ясна и систематизирана. Няма нищо лошо в партийната подкрепа, когато е открито заявена, напротив. Очакваме да се търси верния път към проблемите на Дупница, към отговорността на управниците за решаването им, към искането на оставки, когато такава отговорност няма. И когато се блокира магистралата /ако се стигне до там/ или ако се пише писмо до председателя на управляващата партия с искане за сваляне на политическото доверие от властта в Дупница, нека думите да надделеят над вувузелите. Иначе дупките ще стават още по-големи и накрая ще погълнат и гнева, и енергията за запълването им.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
