Детайли

10 Февруари 2020

Със силно ограничен обществен превоз ще останат жителите на двете най-малки дупнишки села, ако бъде удовлетворено искането на автобусните превозвачи за намаляване броя на курсовете. Вместо два пъти дневно както досега, автобусът до Крайни дол ще пътува два пъти седмично / в сряда и събота/. Живеещите в Грамаде също могат да разчитат на обществен транспорт само в двата дни,но, както е по действащия до 2021г. договор. По информация от кметския наместник на двете села Георги Петров, автобус до Грамаде въобще не пътува. Вместо село Каменик, последната му спирка е Блажиево, откъдето жителите на Грамаде са принудени да се придвижват пешком. В общината обаче не знаят за това и твърдят, че не разполагат с нито един сигнал за неизпълнение на разписанието. Мотивите на превозваческите фирми, изложени в заявление за промяна в броя курсове, са свързани с “почти нулев пътникопоток”. От общината не отговориха на запитването ни, какъв е размерът на допълнителната субсидия, която превозвачите по т.нар. нерентабилни линии, получават от държавния бюджет, за да осигуряват на гражданите правото на обществен превоз. Съгласно Наредбата на Министерство на финансите обаче, чрез нея се компенсират именно намалените приходи на автобусните фирми с курсове до населени места, които са най-отдалечени от общинския център, каквито са Крайни дол и Грамаде. И в двете села официално са регистрирани по 25 души, но реално жителите са три пъти повече, особено през пролетните и летните месеци. И в момента, автобусните курсове са нередовни, а хората често остават по спирките без никаква информация.  Шофьорите плащат пътуване с таксиметров автомобил на двама или трима пътници ат Дупница за Крайни дол, за да не изпълнят курса си до селото, което е само на 4 километра от последната им спирка в село Джерман. Дори и в студените зимни дни, предимно възрастните хора са принудени да ходят по 2 километра пеша до разклона на главен път Е-79, където разчитат на някой от преминаващите автобуси да ги качи, за да отидат в града на лекар, до аптеката или на пазар. В двете села няма магазини за хранителни стоки, от години не идва и лекар. Кметският наместник Георги Петров, който е против намерението за намаляване на курсовете, многократно е сигнализирал до общината за своеволията на превозвачите, които не изпълняват договорните си задължения и според него досега са им налагани и глоби. Местните недоумяват защо управляващите не ги третират равнопоставено с жителите на големите села, лишавайки ги от едно от основните им права, а именно от правото на обществен превоз, което би трябвало местните управи да гарантират на всеки от жителите и какви мерки предприемат, за да подобрят инфраструктурата, комуникациите, социалните и здравни услуги, за да не ги напуснат и малкото хора, останали да живеят там. В същото време община Дупница декларира, че е длъжник на населението в селата и заяви подобряването на качеството на живот там за свой приоритет през настоящия мандат. На практика, най-често възрастните и болните хора в малките села са дискриминирани и поради факта, че нямат достъп до институциите, за да ги запознаят с проблемите си и да настояват за решаването им. Според отговора, който Dupnicanews.EU получи от община Дупница, последната дума по казуса ще има Общинският съвет. Той трябва да реши дали превозвачите имат право в поставения ултиматум – по-големи компенсации от държавата за т.нар. нерентабилни курсове или максимално ограничаване на обществения превоз в най-малките и отдалечени от общинския център села.

Dupnicanews.EU

{jcomments off}

Детайли

10 Февруари 2020

Изграждането на граничен контролно-пропускателен пункт Трекляно – село Извор /Сърбия/ предлага народният представител от БСП за Кюстендилска област д-р Иван Ибришимов. Въпросът той постави заедно с депутата Георги Йорданов към министъра на външните работи Екатерина Захариева на последния парламентарен контрол. Инициативата на дупнишкия депутат е факт след потърсено съдействие както на наши сънародници, живеещи в Босилеград, така и от жители на граничната със Сърбия община Трекляно. “Разстоянието от София до Трекляно е 70 км плюс още 10 км до Босилеград – общо 80 км е пътят от столицата до Босилеград. В същото време от София до Кюстендил през действащия ГКПП Отоманци е над 100 км. От страна на Сърбия има изграден нов път до границата, а от Трекляно до границата има 10км асфалт и 500 метра черен път, който трябва да се изгради, за да има абсолютно готово трасе за преминаване. Международният пътникопоток е важен, но по-важни са и възможностите за пътуване на жителите на двете общини. Има цели родове от двете страни на границата, но за да се срещнат помежду си, хората за да отидат от Трекляно до Босилеград пътуват над 100 км – през Драговищица и КПП – Отоманци. Такъв пункт ще даде икономически тласък на района, защото община Трекяно е най-малката в България, има чудесна природа, но е откъсната от цивилизацията поради липсата на комунакиции. Затова считам, че с тази инвестиция ще се подпомогнат икономиката и туризма в този изостанал район. Немаловажно е и улеснението за хората от Трекляно, които споделят с мен, че за да заредят колата си трябва да пътуват до Кюстендил 40 км. Една бензиностанция или магазин за хранителни стоки също ги бъде от значителна полза и ще създаде ралботни места, да не говорим за достъпа на наши сънародници от Босилеград до централната част на България – за образование, здравеопазване, търговия и туризъм”, изтъкна от трибуната на Народното събрание д-р Иван Ибришимов. От отговора на министър Захариева стана ясно, че МвнР на този етап не счита, че изграждането на ГКПП Трекляно – Извор ще подобри връзката на българите от Босилеград нито със София, нито с Кюстендил и смята, че пътуването през пунктовете Отоманци и Рибарци е по-удобно за тях. Работи се и по обособяването на два нови гранични пункта със Сърбия: Салаш - Ново корито и Петачинци – Банкя, за които вече има подписани споразумения между България и Сърбия. Въпреки това, ако останалите държавни органи като МВР, МРРБ и МФ подемат такава инициатива, външното министерство би оказало съдействие.

Dupnicanews.EU

{jcomments off}

Детайли

10 Февруари 2020

73-годишна пешеходка е пострадала при пътен инцидент в дупнишкото село Яхиново. Инцидентът е възникнал на 7 февруари. Възрастната жена е била блъсната от сметопочистващ автомобил в момент, в който се е подхлъзнала на заледеното пътно платно. Пострадалата е със счупена ключица. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Дупница.

Dupnicanews.EU

{jcomments off}

Детайли

07 Февруари 2020

Проблемите с водоснабдяването са поставили на преден план жителите на дупнишките села при срещите си с председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов. В предходните два дни той организира приемни в Яхиново, Червен брег, Крайници, Самораново, Бистрица, Грамаде, Джерман, Баланово и Палатово. Останалите села той ще посети в идния вторник, като промяната в обявения график за всяка първа седмица от месеца се наложи заради днешната извънредна сесия на местния парламент. Особено остър е проблемът с безводието в Палатово и част от Яхиново, заради спряното водоподаване от язовир Дяково. Според Костадинов, това е недопустимо в 21 век, но трайното решение е сред приоритетите на общинското ръководство. Изключително неприятна е ситуацията с лошото качество на водата в село Баланово, която е негодна за питейно-битови нужди. Местните хора са поставили различни частни проблеми, както и такива, свързани с транспорта, сметосъбирането, състоянието на улиците и осветлението. Акцент при срещата в Бистрица е била темата за туризма, за чийто тласък се разчита както на бъдещия сондажен кладенец за термални води, така и на изграждането на нови екопътеки /например от село Бистрица до хижа “Иван Вазов/ и дори на ски писти, местата за които са посочени от жителите. Разработването на туристически маршрути е обсъдено и в Самораново, където има възможност да заработи летен лагер в местността Марков камък. “Разговарях и с читалищните секретари, и с кметовете, а целта ни е да обогатим обществения и културния живот в малките населени места. В Червен брег възрастни хора разказаха легенда, според която там е открит крайъгълен камък от гроба на Паисий Хилендарски. Обърнах се към експертите от Историческия музей в Дупница да разработят тази тема, но не срещнах разбиране. Аз съм оптимист за бъдещето на дупнишките села, защото имат прекрасна природа, история и култура, имат всички условия за туризъм и ако се появят предприемчиви хора съм сигурен, че амбицията ни да станат добри места за живеене е постижима”, обобщи впечатленията си от досегашните приемни в селата председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов.

Dupnicanews.EU

{jcomments off}