С всяка отминаваща година, събитията в Дупница, които заслужават място в годишния обзор, стават все по-малко. Дали тенденцията се дължи на все по-пасивните управляващи или на недостатъчна гражданска активност, всеки ще направи своя извод. И през 2022г. не открихме топлата вода в Бистрица, но загубихме водното си дружество.
Омагьосаният кръг с напускането на Областната водна асоциация, което се оказа невъзможно, се завъртя още в първите дни на януари. На заседание в Кюстендил стана ясно, че членството на Дупница в АВиК е напълно формално и то не възпрепятства влизането на “Кюстендилска вода” като местен воден оператор, но тя няма готовност да го реализира на практика. Броят на болните от ковид продължи да расте, болниците отново се препълниха, мерките се затегнаха отново, а някои от училищата минаха на онлайн режим.
Първият месец от годината завърши с единодушно избраната за управител на ВиК благоевградчанка Красимира Иванова, на която се възлагаха сериозни надежди да вдигне на крака дружеството, както направи софиянката Мария Жайгарова с общинската болница. Каузата, обаче, се оказа пердута. Хрониката на предизвестената смърт на ВиК продължи до края на годината, със забележителна активност от страна на председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов, останал почти сам в опитите му да спаси дружеството. Разбра се, че на държавата, в лицето на сменящите се правителства и народни представители, не може да се разчита, а спасението на давещите се е само в техните ръце.
На 1 февруари СДС откри възстановената паметна плоча в устоите на жп-моста до квартал “Ценеви”, където се е намирало т.нар. трудово-възпитателно общежитие през 1945г. или иначе казано концлагер, в който са били въдворени, изтезавани и подлагани на нечовешки труд стотици интелектуалци, военни, духовници, творци, учени. Всички те с печата “бивши хора”, сложен им от тогавашната комунистическа власт. Иначе паметлива Дупница е забравила тази страница от своята история, но днешните десни я отвориха отново, възстановиха вандалски счупения паметен знак и надписът “Познайте истината и тя ще ви направи свободни” отново лъсна срещу съвестите на “забравилите”.
В началото на март войната на Русия срещу Украйна стигна и до Дупница чрез десетките украински бежанци, които потърсиха тук убежище. Намериха го, благодарение на група доброволци, които въпреки институциите, формално заявяващи подкрепа, успяха да направят престоят на майките с деца поносим, осигурявайки им подслон, храна, уроци по български език и най-вече приятелство. Общината продържи сякаш безкрайния ремонт на ул. “Орлинска” през пролетта и прие новия си бюджет от 43 милиона лева. Снимка. Ръководството на кюстендилската болница закри Кръвния център в Дупница и създаде още проблеми и неприятности за близките на нуждаещите се от кръвопреливане, които трябва да пътуват до областния град, за да дадат кръв. В началото на май отвори врати Център за временно настаняване на бездомни, а в двора на храм “Св. Георги Победоносец” откриха труп на 60-годишен мъж , убит от 17-годишен тийнеджър.
По Великден украинските бежанци показаха своята благодарност и съпричастност към дупничани, като заедно с доброволците и Ротари клуб почистиха същия този черковен двор. Сагата със заявена инвестиция за склад и автосревиз в Яхиново продължи, срещите между инвеститори, недоволстващи местни жители и общински съветници не дадоха резултат, а съдът продължи да отхвърля упорития отказ на Общинския съвет да преотреди земята за производствени нужди.
В началото на лятото държавата прати в почивна станция на Паничище близо 100 бежанци от Украйна, половината от които деца, без да създаде условия за пребиваването им и изправи пред истинско предизвикателство доброволците от Дупница. Усилията им да направят животът на търсещите спасение от войната се увенчаха с успех, благодарение на десетки дарители от Дупница и София. На изолираните високо в планината бежанци беше осигурен и транспорт до града, за да имат достъп до магазини, аптеки, болници.
Състоянието на ВиК остана критично, а на фона на растяща инфлация и намаляващи доходи на населението, общината вдигна драстично таксите за административни услуги. През юли стана ясно, че все още сме далече от откриването на топлата вода в Бистрица, на която управляващите залагаха големите си надежди за ръст на приходите от туризъм. Компенсираха провала с първа копка за подмяната на водопровод по три улици в село Самораново. В края на август КПКОНПИ обяви имотното състояние на управляващите. Разбрахме, че поставените начело на общината взимат по 40 000 лева годишно, а общинските съветници по 5 000. Дупничани отново показаха голямата си съпричастност с бедстващите и организирани от доброволците от платформата “Споделената зима е топла” събраха заедно 4 233 лева за наводнените села в Карловско. Изборите за народни представители на 2 октомври не нарушиха монотонния ход на времето в Дупница. Същите кандидати обещаваха едно и също и пак ги избрахме. Единствената изненада беше влизането на дупничанина Николай Табаков в парламента. Отбелязахме на 19 октомври празника на града, общината раздаде дежурните призове на “почетни граждани.
През ноември ръководството на ГУМ – Дупница даде пример за успешен мениджмънт на общинско дружество и откри голяма фотоволтаична централа на покрива на магазина. Улиците в Баланово получиха имена на цветя и царе след повече от 4-годишна битка на Ивайло Занков с всички институции. Доброволците, чиято активност определено белязаха 2022 година, се обединиха в сдружение “близо ДО ТЕБ” и застанаха близо до нуждаещите се – болни, бедни, самотни… Годината завършва с акцията “Висящо добро”, която провокира за пореден път емпатията у дупничани и дава заявка за продължение през следващата 2023 година. И тя ще бъде такава, каквато я направим всички ние със собствената си активност - близо или далече от събитията.
Dupnicanews.EU
