Дупница има свой минерален извор – непроучен, забравен, потънал в боклуци, изоставен от десетилетия... Вече малцина дупничани знаят за него, наричат го “Топлата вода”. Намира се до главен път Е-79, под квартал “Байкал”, след него започва т.нар. Айдарска махала – вече също запустяла. Все още обаче има хора, които използват термалната вода, за да перат килими или да мият там колите си. Поинтересувахме се за историята на извора и за качествата на водата заради тези хора, а и заради останалите, които искат да научат още нещо за града, в което живеем заедно. Експертите от Басейнова дирекция – Благоевград останаха истински изненадани от въпросите ни, тъй като според тях минерален извор в Дупница няма, а официалният им отговор гласеше, че те “следва да бъдат отнесени към Общинска администрация Дупница, отчитайки, че в гр. Дупница няма обособено находище на минерална вода, съгласно Приложение 2 към чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за водите в което са включени НМВ - изключителна държавна собственост и регистъра на НМВ – публична общинска собственост, наличен на сайта на министерството на околната среда и водите”. Отнесохме питанията към Община Дупница, откъдето след продължително търсене в архивите, служителите от отдел “Екология”, на които благодарим за усилията, все пак намериха информация.
Сондаж №29Х е каптиран и изграден през 1971г. Дълбочината му е 1 000 метра, а дебитът – 0,29 л/секунда. Данните от балнеологичната оценка сочат, че минерализацията й е 349мг/литър – стойност, незначително по-ниска от тези на термалните води в Сапарева баня и Кюстендил, което я определя като слабоминерализирана. Според оценката водата в Дупнишкия минерален извор е хипотермална, сулфатно-хидрокарбонатна натриева и флуорна, без санитарно-химични признаци на замърсяване. През 2004г. е имало запитване от евентуален инвеститор за бутилиране, а полученият отговор от тогавашния зам.-министър на околната среда Николай Куюмджиев е категорично отрицателен – във водата има наличие на флуорни йони в концентрация 9/мг/литър, при допустима концентрация от 1,5 мг/литър, така че тя е негодна за бутилиране и консумация. При специално темпериране обаче, тя може да се използва за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, хронични ставни възпалителни заболявания, на периферната нервна система и др. За сравнение минералната вода в Кюстендил е със съдържание на флуор 8, 47мг/л, а в Сапарева баня – 15мг/л. От кметството в Дупница не успяха да ни отговорят на важния въпрос дали сондажът и находището са общинска собственост. Засега “Топлата вода” в Дупница продължава да крие част от тайните си, а за ползите можем само да се досещаме. Въпреки малкия дебит, въпрос на интерес е проучването дали наблизо няма и други находища на минерална вода, със сходен химичен състав като водите в Сапарева баня и Кюстендил, а въпрос на далновидност е оптималното използване на съществуващия сондаж. Разбира се, инвестицията не е в мащабите на тази в село Бистрица, достигаща 1 милион лева и въпреки това, може би ще донесе ползи за местната общност. Иначе природното богатство, с което все пак разполагаме, ще продължи да служи за миене на коли и пране на килими. А и за сигурен алтернативен водоизточник за дупничани, когато при някаква “огромна и невиждана” авария В и К отново ги остави на сухо за дни наред.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
