Представители на ръководството на НЧ “Ген. Георги Тодоров” - Дупница и на Съюза на офицерите и сержантите от запаса почетоха днес паметта на дупничанина Борис Змияров, командир на 8-ма рота в 50 полк от състава на Трета бригада, командвана от ген. Спас Георгиев, част от легендарната Седма рилска дивизия, ръководена от ген. Георги Тодоров. На 5 октомври 1912г. храбрият подпоручик Змияров повежда ротата си в атака за освобождението на Горна Джумая, днешен Благоевград и пада смъртно ранен. Умира два дни по-късно от раните си в родната Дупница, едва 28 годишен. В знак на признателност и дълбоко уважение е погребан в двора на храм “Св. Георги Победоносец”, зад черковния олтар, а на грандиозното му погребение, организирано от Дупнишката община, се стича целият град. Новосформираното общинско ръководство в Горна Джумая изпраща съболезнователна телеграма до семейството на подпоручик Змияров. Дупничани приели известието за смъртта на подп. Змияров с голяма скръб, защото той е син на известния сред македонските емигрантски среди адвокат и общественик Костадин Змияров, родом от Струмица, активен деец на дружество „Единство” и ВМОРО. Майка му е учителка и създателка на първото женско благотворително дружество в Дупница „Надежда”, а самият той е уважаван, високоинтелигентен и образован юрист, завършил право в Софийския университет и Женева, както и Школата за запасни офицери. Занемарен в продължение на десетилетия, надгробният му паметник в двора на най-голямата дупнишка черква е възстановен от дейците на НЧ “Ген. Г. Тодоров” и от патриотични организации през 2012г. Поклонението пред паметта на смелия подпоручик, което те организират ежегодно на 5 октомври, за съжаление не предизвиква обществен интерес в Дупница. И тази година не присъстваха представители на местната власт, на културните институции и граждани. За събитията отпреди 108 години и историческата роля на Седма рилска дивизия, както и за личността на Борис Змияров, разказа председателят на НЧ “Ген. Георги Тодоров” о.з. полк. Стоян Ушатов. Според него незаинтересоваността на местната общност към събитието се дължи както на незнание и липса на уважение към миналото на Дупница, така и на “фалшивата представа, че присъствието на събития, организирани от Съюза на офицерите, могат да се окажат пречка в развитието на кариерата”.
Dupnicanews.EU
{jcomments off}
